$32 млрд. печалба от световния трафик на хора само за година
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трагедията на Мариела, Катя, Весела, Стефка и Ирина започва с невинни свалки от сайт за запознанство в интернет. Докато се усетят, петте момичета вече са хванати в капана на чаровния Ангел Ж. от Пазарджик. Той ги омайва с любовни приказки и щедри обещания, сваляйки им звезди от небето. После прави секс с всяко от тях, дори живее с момичетата в различни апартаменти. Докато не започва жестоко да ги бие и да ги пуска на клиенти срещу добро заплащане.
Девойките - на възраст от 18 до 21 години, са заплашени, че само ако гъкнат, ще ги затрие от лицето на земята. Накрая идва ред и на големите сделки. Първата е сключена в едно пазарджишко кафене – там Ангел продава Весела и Ирина на турски сутеньор. А Мариела, Катя и Стефка заминават за Германия да работят в публичен дом. Припечеленото директно се изпраща на Ангел. Това не е сюжет за трилър, а истински случай – съвсем наскоро МВР подаде официална информация за него. Веднага уточняваме, че става дума само за върха на един огромен айсберг, наречен „трафик на хора”, в случая на бели робини. Броят на жертвите му – най- често български жени, се увеличава с небивала скорост. Само преди дни Европейската комисия оповести отчетния си доклад за трафика на хора. Новината в него е, че България и Румъния вече са европейски първенци по износ на бели робини, от който бизнес само за една година сутеньорите в целия свят са спечелили 32 млрд. долара. Извън ЕС първенството по износ на проститутки се поделя между Китай и Нигерия. Нашата страна и северната ни съседка Румъния са се превърнали в най-големите фабрики за женска плът, се казва още в доклада. Годишно от България излизат около 10 000 млади жени, за да се влеят предимно в гвардията на жриците на платената любов в Гърция, Турция, Германия, Холандия, Белгия, Испания и др.
Дори са посочени и българските градове с най-много жертви на трафика – това са Сливен, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Монтана и Добрич. Остава открит обаче въпросът – доброволно или насилствено нашите, предимно ромски момичета, избират проституирането в чужбина? И дават ли си ясна сметка, как всъщност ще си изкарват хляба и какъв ще бъде живота им, подложен на жестоката сексуална експлоатация? Не е тайна, на изключително доходоносния в момента секспазар едно момиче за 7 години може да заработи за сутеньора си около 5 млн. евро . Тъкмо по тази причина от миналата година трафикът на бели робини се превърна във втората по големина след наркобизнеса престъпна дейност в света. Дори незаконната търговия с оръжие й отстъпва по печалба. Обяснимо е – тлъсти са таксте за плътски удоволствия.
А разходите около една проститутка са минимални – мизерен подслон, храна и дрехи. Боят е безплатен. Мащабно изследване на нашата Национална комисия за борба с трафика на хора показа, че 85 на сто от жертвите му са насилствено изведени от страната. Момичетата не са имали намерение да стават проститутки. Те или са пребивани и заплашвани, или са им обещавани работни места на камериерки с 5000 евро заплата, места за детегледачки в прилични семейства, или за помощнички в домове с възрастни и тежко болни. Това обясни Михаил Стефанов от фондация „Кампания А21” към Международната неправителствена организация, бореща се с трафика на хора. Но винаги се оказва ,че хваналите се на лъжите млади жени , с помощта на наши сутеньори попадат в мрежата на сутеньорите в чужбина.
А измъкването от тях е почти невъзможно. Не само защото на новото попълнение на публичните домове незабавно се взимат паспортите. Уж докато момичетата не изплатят незнайно как изчислени колосални суми, изхарчени по трансфера им. Още: заплашват ги ,че ще избият семействата им в България, съсипват самите тях от глад и бой. И най-новото: пускат им приличен, на пръв поглед чаровен клиент, който ги посещава няколко пъти. Той обаче е поставено лице на сутеньора. Успее ли да спечели доверието на момичето и то да сподели с него мръсотии около злощастната си съдба, най-често то бива намерено пребито и захвърлено в някоя от уличните кофи за смет. Цяото в кръв и с белези от гасени по корема и тялото цигари.
Така поне е станало преди месец с 22-годишната Йорданка М. от едно плевенско село. За нея разказа Маргарита Велинова, една от спасилите се с помощта на служителите от т.нар. кризисен център в Гърция. Младата жена, която е имала редкия шанс да се откопчи от ада и вече е в родината си, не скри ужасяващи подробности от живота на наши момичета в Солун. Според нея те се излъгали да тръгнат уж на почтен гурбет, но ги принудили да станат проститутки - в Гърция този занаят е напълно законен. Поне 40 процента от секструженичките по улицата с червените фенери в Солун са българки, увери Маргарита. Тя твърди, че се е случвало нейни „колежки” да обслужат и по 100 клиенти в денонощие, като за всеки отделяли 10 минути – толкова разрешавал съдържателят на вертепа и сторого следял указанието му да се спазва. Не по-малко тревожна е и трудовата експлоатация в чужбина, на която през последната година стават жертва хиляди българи. Много често и младежи, които заминават на студентски бригади в странство. Жоро К. разказва, как платил на наша фирма 600 паунда да му уреди участие в студентска бригада в Англия. Пристигайки там обаче директно го изпратили в Шотландия.
Три месеца младежът живял в един мизерен фургон и работил по 12 часа на ден. Накрая му броили 800 паунда - колкото да си плати самолета обратно за България. Не можел да си тръгне по-рано – казали му, че дължи пари на местната фирма и му удържали 70 на сто от заплатата. Не по-весела е съдбата на Георги В., студент в УНСС. Той заминал на лятна бригада във Филаделфия. Оставили го обаче на едно голо поле и толкова. Оказало се, че фирмата за сладолед, където трябвало да работи, е на 60 мили разстояние. На стоп успял да стигне до нея. Там му обяснили, че ще продава сладолед с камионче. Трябвало веднага да брои $3000 за споменатия сладолед, както и по $70 наем на ден за камиончето. Пратили го да спи в едно гето. Още на втория ден някой строшил стъклото на камиончето. А на баскетболно игрище – клиент си поръчал 5 сладоледа. Когато Георги му поискал 10 долара, извадил пистолет, блъснал Георги на земята и започнал да го рита... След като са работили като роби много българи се връщат от странство по-бедни, отколкото са били. Но до края на живота си изпитват срам и не споделят с близките си на какви унижения са били подлагани.
Това е грешка. Защото по този начин не помагат за спасението на други лековерни мераклии за лесен гурбет зад границата. Наскоро пак Националната комисия за борба с трафика на хора организира анкета сред 2000 наши младежи. Идеята – да се види каква е нагласата им за работа в чужбина. Беше им зададен само един въпрос: Френският клошар ли живее по-добре или българският клошар? Над 80% от анкетираните отговориха: френският клошар!
